ИЗХЪ̀ЛМВАМ СЕ, -аш се, несв.; изхъ̀лмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Индив. Ставам като хълм, по форма заприличвам на хълм. Продраха се тъми, небесните простори / изхълмват се. И хвърлят се отгоре / връх смаен свят потоци светлина. К. Христов, ЧБ, 15.